Първо интервю

Около час след тържественото откриване на deimiann.blogspot.com, с тиха стъпка в стая 606 на няма да кажа кой блок, в стаята влезе той. След дълго убеждаване, най-сетне Дамян се съгласи да даде първото си интервю. Едвам го накарах, опитах да го подкупя с вафли - неуспешно. Чак след като му отворих безалкохолното с което той не успя да се пребори, чистата душа Деймиан се съгласи да застане пред.... то микрофон не е, нито камера, абе застана да даде интервю - аз бих го нарекъл историческо. А ето го и него.

Аз (А): Ко става, бавен гъсс?
Дамян (Д): Калъф, не ме наричай така!
А: Е добре де, това бавен гъсс ти го измисли, няма как да не те наричаме тъй.
Д: Факай са уее, нищасньек!
А: Може би имаш предвид нещастник?
Д: Ауе факай са ти казах уе!
А: Как го измисли това бавен гъс.
Д: ОстЪй мЪ намира уе, калъф, не виждаш ли че се наядох и ми се спи!
А: Е, добре де, кажи поне няколко думи на феновете си!
Д: Ъ-ъ-ъ.... таковата, ти, калъф нямаш ли си по-важна работа?
А: Лайно!
Д: Шанс!

Е, признавам, първото интервю се оказа провал. Но точно тази черта в характера на Деимиан, а именно остротата в социалните отношения е една от причините толкова фенки да копнеят по него. Уморен от интервюто, Дамян се отегли в покоите си на заслужен отдих.